Трите най-чести родителски грешки, които провалят възпитанието на детето

За децата сме готови да направим всичко и да им осигурим най-доброто, за да вървят напред. Често обаче, устремени в това свое желание, забравяме дребни неща, които се оказват решаващи за възпитанието на малчуганите.

Става дума за онези малки грешки, които водят до големи проблеми. Или в най-добрия случай – създават пречки, които осъзнаваме, че са проблем едва на по-късен етап.

Кои са трите най-чести родителски грешки, които провалят възпитанието на децата?

Сравняваме го постоянно с другите деца

„Как може да не се справяш с нещо толкова просто? Виж Никола колко красиво вече пише, а в твоята тетрадка всичко е нечетливо“.

Сравняването на детето по какъвто и да било показател, е една от най-разпространените грешки, които правят голяма част от родителите.

Със сигурност те имат желание така да стимулират малчугана, да му помогнат да подобри дадена дейност, но всъщност това е най-сериозната демотивация за детето – собствените родители да не вярват в теб, а да виждат колко по-добър от теб е някой друг.

2. Игнориране на чувствата

„Е, какви са тези сълзи сега? Вече не си бебе!“

Пренебрегването на чувствата и емоциите на детето е сигурна стъпка към отдалечаването му от родителите. Това лишава двете страни от конструктивен диалог, важен за отношенията през цялото детство, пък и по-натам.

Неразбраното дете ще се почувства на първо място наранено и обидено, а след това и безкрайно самотно. След като собствените му родители не разбират от какво се страхува или кое го е натъжило, то ще свикне да не се доверява лесно и ще среща все повече трудности в общуването занапред.

3. Унижение пред другите

„Как може да си такъв страхливец!“

Да, има и такива родители. Може би не всички, но някои обичат да критикуват децата си пред всички останали. Дали така опитват да демонстрират колко строги и безкомпромисни към правилата са или просто са си авторитарен тип по принцип, няма значение.

От значение е ефектът, който думите им нанасят върху детето. То не само страда, но бива подложено и на публично унижение пред приятелчетата си или възрастни роднини. Такова дете има затруднение със самочувствието и расте изключително неуверено в собствените сили и възможности.